Духовници анатемосват Хелоуин. Папа борил езичеството с Деня на вси светии.

Духовници анатемосват Хелоуин. Папа борил езичеството с Деня на вси светии. Католиците почитат мъртвите с молитвени хвърчила и сладкиши. Денят на мъртвите в Мексико протича с карнавално забавление.

На 31 октомври в Съединени американски щати (а към този момент и в други региони по света, включително и в България) се празнува Хелоуин или вечерта на Вси светии.

Празникът е запазил литургичното си значение измежду католици и протестанти като ден за възпоменание на мъртвите. Въпреки това, когато чуят думата Хелоуин, множеството хора си показват издълбани тикви, черепи и паяжини и ден, в който хората се обличат в черно и оранжево, вършат се на вампири и демони.

Въпреки че доста християнски духовници и у нас откровено се възмущават, размахват пръст на този тип тържества и даже ги анатемосват, практиката да се обличат като чудовища, призраци, зомбита и разнородни същества от различен баснословен свят действително идва от киното и малкия екран. А в по-ранни столетия това идва от игрите, гонещи злото, каквито са и родните кукерски ритуали.

Срещу идолопоклоническата традиция в България на 28 октомври Софийска митрополия провежда среща-беседа „ Будни на Хелоуин или будители за 1 ноември ” с присъединяване на Знеполския свещеник Мелетий, ректор на Софийската духовна семинария, и с проф. дбн Клара Тонева, учител в Богословския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “.

И двамата лектори в последна сметка се сплотиха към мнението, че би трябвало да се заобикаля назидателния звук и крайните изявления за Хелоуин в 21 век, изключително що касае връзките с децата. В противоположен случай се рискува детето да остане изолирано в учебното заведение, какъвто образец от персонален опит даде проф. Тонева.

А както посочи и свещеник Мелетий мъчно може да се изясни на хлапетата, че обличайки се като мъртви или демони те се свързват със Сатаната, стават негови прислужници, както коментира Николай Велимирович-сръбски свещеник, приключил живота си в Съединени американски щати.

В общоприет проект за децата Хелоуин е привлекателен както с карнавалния си темперамент, по този начин и с традицията да се обикалят съседите в квартала и да се чука от врата на врата с въпроса „ беля или лакомство “. Така малчуганите събират в своите чантички и фенери бонбони, които след това лакомо похапват.

Счита се, че корените на този празник са в Ирландия. Там този четвъртък се празнува Самайн, келтски празник, ознаменуващ „ края на жътвата “, плодородието, както и времето за прогонване на злите сили.

В някои квартали там децата могат да бъдат видени да чукат на вратите на съседите си и да желаят сладкиш, именуван „ изпечена душа “. В подмяна на това те споделят молебствия и пожелания за мъртвите им родственици. Паралелно с националните традиции в Ирландия Католическата черква се моли и популяризира душите, които са в чистилището, с вярата да ги пречисти, преди да доближат парадайса.

Есенно време сходен жанр празници се провеждат и в други точки на планетата. В Католическата черква мъртвите се възпоменават с ритуали на гробищата из целия свят на 1 ноември – в Деня на Вси светии. Празникът варира в другите страни от оживени и цветни празненства до духовни и много съществени. Етнографи означават, че всяка страна и просвета е открила свои способи за удостояване на мъртвите. Едно от най-известните тържества се назовава Ел Диа де Муертос (El Día de Muertos – Ден на мъртвите) в Мексико. То се организира в продължение на два дни, обхващащи Деня на всички светии (на 1 ноември) и Деня на всички души (на 2 ноември). Празникът натъртва на загатна за живота на умрелия, в композиция с обилни трапези, паради, танци и празненства.

Християните в Латинска Америка имат вяра, че при започване на ноември духовете на мъртвите се завръщат, с цел да вземат участие в празненствата дружно с живите. И там, съвсем традициите по нашите балкански ширини, хората украсяват и почистват гробовете на умрелите членове на фамилията, като отстраняват плевелите и отчупените части от гробници и монументи. После слагат неща, на които умрелият се е радвал, до момента в който е бил жив – храна, питиета, движимости. Гробът като портал сред световете се украсява богато с цветя и всевъзможни други украшения. Накрая се прибавя и фотография на умрелия, като по този начин се основава самобитен олтар. Жените месят деликатес, именуван Пан де муерто (Pan de muerto) – сладостен самун на мъртвите. Тeстото по този начин се оформя, че да наподобява на купчина кости. Организират се процесии, в които хората носят пъстри облекла, костюми и маски, наподобяващи скелети и черепи. Счита се, че това е излишък от предхристиянска езическа ацтекска традиция.

През тази седмица в Испания също почитат умрелите. Това се случва в Деня на Вси светии и идващия, наименуван Денят на всички души. На 1 ноември фамилиите се стичат на гробищата, с цел да почистят и украсят местата, където почиват техните предшественици. В Барселона и близките региони се вършат обичайни сладки, наречени Панели (Panellets), които се споделят сред членовете на фамилията, символизиращи сладостта на загатна за покойника. На Задушницата (2 ноември) е всекидневно още веднъж да се посещават гробищата, като се палят свещи, с цел да направляват душите на умрелите. В региона Галисия изненадват шествия със страшни костюми, които потеглят по улиците.

Вярването, че след кончината на индивида душата му отлита и остава единствено тялото пресъздават по неповторим метод в Гватемала. Идния петък там се организира грандиозният фестивал на хвърчилата. Някои от комплицираните аероконструкции доближават гигантските 10 метра в диаметър. Хвърчилата са направени от напълно естествени материали. Молитви и благословии, написани на ръка, се закрепят на опашката, като се има вяра, че по този начин душите могат да ги четат, до момента в който летят дружно тях. Изследователи означават, че осмоъгълната форма на хвърчилото идва от концепцията на маите за четирите направления на света, като са добавени още четири, символизиращи короната на Слънцето.

В тази връзка несъмнено може да се каже, че миксът от езически и християнски ритуали есенно време проличава много ясно точно в Задушницата. Денят на Вси светии не е определен инцидентно да се празнува тъкмо в този момент ден по-рано. През 835 година папа Григорий IV в опит да пребори съществуващите езически ритуали и вярвания утвърждава точно 1 ноември като ден за възхвала на всички християнски светци и мъченици.

Това, че душата е безсмъртна, са разбрали представителите на съвсем всички религии на планетата.

За будистите и даоистите всяка година се отделя цялостен месец за удостояване на техните предшественици. Месецът – прочут като Месец на гладните призраци – кулминира във фестивал. Тогава се споделя, че портите към подземния свят са най-отворени към света на живите. Често хората заобикалят да излизат през нощта от боязън, че призраци, минали през портите, ще ги преследват. Подобно на Хелоуин обаче, Фестивалът на гладните призраци балансира табутата и страха с тържествата. Те стартират с церемониал, който приключва с слагане на фенери на поплавъци и стартирането им във водата. Семействата имат вяра, че колкото повече фенерът пътува, преди да се възпламени, толкоз по-голям шанс ще има фамилията през идната година.

По време на Фестивала на гладните духове фамилиите слагат храна на олтари, с цел да успокоят душите. Доста любопитен е обичаят да се слагат хартиени блага – подправени пари, изрязани хартиени коли и часовници – в железни кошчета. След това се възпламеняват, като по този начин приношенията отиват при предците им в задгробния живот.

В Индия, пък се означават два празника на покойниците Шраддха и Махалая.